Кога и какъв логопед да потърсим?

Тъй като България е държава партньор на ESLA – Европейската асоциация по логопедия, е редно да поясним, че всяка държава има своя собствена терминология – дума, с която се обозначава тази професия. Тази дума е пряко свързана с областта на практика и с регистъра на професиите.

В България се използва терминът „логопед“ , който е записан като еквивалент в документите на ESLA на термините SLT (Speech Language Therapist= езиково говорен терапевт – термин в UK и Европа), SLP (Speech Language Pathologist= езиково говорен патолог – термин в USA), Orthophoniste – термин във Франция. Logopäde – в Германия или Sprachtherapeut (езиков терапевт) в Германия и Австрия и др.

Съгласно НКПД 2011 професията „Логопед“ може да бъде намерена в две професионални направления в България:

Медицински специалисти – в напраление „Други медицински и здравни специалисти“, с код 2266 и в направление „Образование“ с код 2331.

По тази причина обучението на логопедите се реализра също в две направления – „Образование“ и „Обществено здраве“, но трябва да обърнем внимание, че логопедите не са лекари, нито учители!
Логопедите са специалисти, завършили бакалавър и магистър по логопедия във висше училище. Те могат да бъдат разделени в няколко категории, в зависимост от степента на образование и областта на работа.

Това са логопеди с образователна степен бакалавър и магистър по логопедия, направление „Обществено здраве“ или от заварено положение, (завършили СУ „Св. Климент Охридски“ преди 1990 г), които са изучавали много медицински дисциплини като анатомия, неврология, УНГ, ортодонтия, психиатрия, педиатрия, нарушения на гълтането, педиатрия, фониатрия. Тези логопеди обикновено работят в болници или клиники, в частни кабинети и центрове, рядко в център, предлагащ социална услуга. Занимават се с терапия на комуникативни, говорни, езикови, хранителни и миофункционални нарушения. По-голямата част от тях имат специализации в ранна интервенция (възраст 0-3 години), терапия за деца с усложнени медицински състояния ДЦП, генетични синдроми, редки заболявания, терапия при поставени ортодонтски апарати, терапия с възрастни пациенти и с пациенти с тежки клинични състояния вкл. карциноми, Паркинсон, Алцхаймер. Една част от клиничните логопеди имат и допълнителни специализации в хранителна терапия.
Всички логопеди са обучени да извършват артикулационна терапия и да правят корекция на езикови нарушения.
Някои логопеди имат допълнителна специализация в корекция на дислексия и дискалкулия.
Клиничните логопеди обикновено работят в области, тясно свързани с медицина.

Това са клинични логопеди, преминали допълнително специализирано обучение в областта на храненето, хранителните нарушения, нарушените механизми на хранене . Тези логопеди са преминали допълнителни специализирани обучения в областта на детска стоматология, ортодонтия, неврология, лицево-челюстни нарушения, дисфагия, гастроентерология, УНГ, ендокринология, фармация. Работят предимно в частни кабинети. Специализирани са в ранна интервенция и да работят с деца веднага след раждането, както и с възрастни за корекция на инфантилно дъвчене и гълтане; дисфагия или посттравматични или пост инсултни състояния. Сертифицираните логопеди хранителни терапевти можете да намерите и тук

Това са логопеди с образователна степен бакалавър по логопедия или хуманитарна наука и магистър по логопедия. Не всички логопеди, специализирани в орофациална и миофункционална терапия работят с деца под 3 години и с възрастни. Логопедите, специализирани в орофациална и миофункционална терапия работят в частни кабинети и клиники, в държавни учебни заведения , в болници и в сферата на социалните услуги. Специализирани са в различни терапевтични логопедични направления, но са преминали специфични обучения в областта на миофункционалната и орофациалата терапия.
Логопедите, специализирани в орофациална и миофункционална терапия не могат да провеждат хранителна терапия или терапия при дисфагия, освен ако не са допълнително сертифицирани за това.

Това са логопеди с образователна степен бакалавър по логопедия или хуманитарна наука и магистър по логопедия, дипломирани в направление „Образование“ или „Специална педагогика“ на висшите учебни заведения. Тези логопеди не работят с деца под 3 годишна възраст и с лица над 14 години. Провеждат терапия, тясно свързана с нарушение на възможностите за обучение на децата. Работят в сферата на образованието, в сферата на социалното подпомагане и в честни кабинети.
Всички логопеди са обучени да извършват артикулационна терапия и да правят корекция на езикови нарушения.
Някои логопеди имат допълнителна специализация в корекция на дислексия и дискалкулия.

Това са логопеди с образователна степен бакалавър по логопедия или хуманитарна наука и магистър по логопедия, дипломирани в образователно направление „Образование“ или „Специална педагогика“ на висшите учебни заведения. Тези логопеди не работят с деца под 3 годишна възраст и с лица над 14 години. Провеждат терапия, тясно свързана с нарушение на възможностите за обучение на децата. Работят в сферата на образованието – детски градини и училища, както и в центрове за ресурсно подпомагане.
Всички логопеди са обучени да извършват артикулационна терапия и да правят корекция на езикови нарушения.
Някои училищни логопеди притежават сертифицирани познания в областта на диагностиката и терапията на дислексия и дискалкулия.

Логопеди без образователна степен бакалавър по логопедия плюс магистър по логопедия, нямат право да извършват изследвания, свързани с развитието на речта и говора или храненето, освен ако не притежават сертификат за специфичен диагностичен инструментариум и могат да ползват само и единствено него. Логопеди с образователна степен магостър неспециалист, притежават бакалавърска степен в хуманитарно направление или с профил педагогика, но нямат бакалавър по логопедия. (например бакалавър по география с магистър неспециалист по логопедия).

В зависимост от притесненията си потърсете логопед, чиято дейност е свързана със състоянието и възрастта на вашето дете. Не се притеснявайте да попитате дали логопедът работи във възрастта на вашето дете и дали е сертифициран да извършва определени дейности. Не се притеснявайте да попитате дали логопедът е с образователна степен бакалавър, магистър или магистър неспециалист по логопедия, за да прецените според разбиранията си, дали би бил подходящ да направите консултация.

Не се влияйте прекалено много от мнението на други клиенти, посетили определен логопед. Добре е да знаем, че доволните хора рядко имат време да пишат положителни отзиви. Негативно написаният отзив не винаги означава, че специалистът не си върши работата. Често това е въпрос на първо впечатление и разминаване в очакванията. Лошият за едни специалист може да се окаже перфектният за друг.

И помнете – не е задължително и вие и детето ви да харасате логопеда. Всеки един човек възприема света от върха на собствените си емоции и усещания. Не сменяйте логопеда на детето си всеки месец. Помнете, че адаптационният период за създаване на каквато и да е доверителна връзка е поне 30 дни. Дайте шанс на всяка една започната терапия между 3 и 6 месеца, за да прецените ефекта й върху вашето дете.