Baby TV , българските деца и алтернативната комуникация

Общуването е основа на социалното поведение на човека. Интересно е да се замислим как общуват хората, без да навлизам в различни теории и класификации. И не защото не бих могла, а защото не това е основната идея на тази бележка.

И така как общуват хората – обикновено със себеподобни:

• Двама души се разхождат  парка и си говорят
• Седят на една пейка и си говорят
• Едно семейство седнало на масата да вечеря или обядва и обсъжда случилото се в деня
• Две или повече деца играят в парка или на друго място на „Стражари и апаши“ или пък на „Държави градове“
• Хора седят на маса и играят на карти
• Децата в детската градина играят на магазин или на гости
• Децата в училище обсъждат домашното или някой проект

Мога да продължавам още, но мислейки за това как общуват хората си задавам въпроса – Колко често сме виждали хора, които си говорят с телевизора? И още – ако има хора, които си говорят с телевизора, колко често той им отговаря и поддържа диалога с тях?

Разбира се има сценични или екранни изкуства, които провокират разговор с публиката. Да се замислим как протича той – от сцената или екрана ни задават въпрос, ние отговаряме, следва реакция от сцената или екрана и…. след това се сменя темата или сценичното (екранно) произведение продължава нататък, по своя сценарии.

Сега искам да попитам колко често сме виждали деца да говорят с телевизора?

По-интересен е въпросът защо се стига до там – детето да говори с телевизора ?

Съвременното българско семейство е изключително ангажирано с това да ходи на работа и да оцелява там. Ангажирано е с доставянето на средства, които да осигурят така необходимите съвременни играчки и аксесоари за своето дете.

А детето ?

Детето играя само в коша, с музикални, вибриращи или движещи се играчки.

Детето играе само на пода с пъзели и кутии за вгнездяване, с коли и кубчета и когато му омръзне, мама или тати любезно му предлагат… телевизия, таблет, телефон. Защо? Защото имат работа, защото са изморени, защото имат нужда от малко спокойствие. Разбирам ги… донякъде. Но не съвсем…

Детето се храни само или го храним отделно, после да не ни пречи на масата или защото така е по-бързо, или просто защото така.

И какво му липсва на детето? Някой да си говори с него. Разбира се за това е търговията. Тя ще изобрети куп говорещи играчки, които да партнират не детето, вместо родителите му.

И разбира се в пазарната ниша на 2003 г. във Великобритания се ражда Baby TV, собственост в момента на 21st Century Fox, Фокс Интернешънъл Ченълс. Много интересна образователна програма, леко копие реплика на популярните серии „Улица Сезам“ и създадена за англо говорещи деца. Спасението за българските родители. Разбира се за по-любознателните програмата се излъчва и на немски език. Пазар – има търсене, има продукт. Разбира се на телевизионния пазар има още няколко продукта Baby Einstein– създадена през 1996 г., Алпхарета, Джорджия, САЩ от Джули Айгнър-Кларк. Cartoon Network – преведена от 2009 на български език.

Всички посочени продукти са създадени за англоеизчна среда и култура и за голямо съжаление играят роля на алтернативна комуникация за българските деца.

Алтернативна е, защото е опит да бъде заместено липсващото общуване с родителя.

Алтернативна е, защото дава решение и за двете страни в способността всеки да прави каквото си иска.

Алтернативна е, защото е пристрастяваща, пълна с движение, звук, светлина и музика, добре, че все пак няма 25 кадър, но времето ще покаже…

Алтернативна е, защото НЕ УЧИ детето на български език и култура и го поставя в състояния на изкуствен билингвизъм.

Усещам как у Вас напира въпросът „Не е ли това ранното чуждоезиково обучение“ и веднага ще Ви разочаровам. Не, не е. Това е извинението на съвременния родител, полудял от четене на форуми и безполезни рекламни съвети, лашкащ се от веганството до суровоядството и от спартанството до домашното обучение.

А децата?

Те имитират нашето, респективно телевизионното поведение. Учат се да не водят диалог, а само командна комуникация – „Дай! Седни!, Донеси!“. Учат се да отговарят на въпроси без продължение – „Какво е това?“ – „Ябълка“ –и не няма браво.

Няма браво, защото говоренето е единствената способност на човека, която се развива единствено на основата на подражанието и партнирането. А детето подражава на това, което вижда и чува и партнира, само ако има на кого.

Да се върнем на въпроса – колко често сме виждали деца да говорят с телевизора? Отговорът няма да Ви хареса – всеки ден, всеки час и всяка минута. Защото телевизорът, таблета или телефона са се превърнали в новото алтернативно семейство на детето.

Друг е въпросът дали ни харесва, на мен не!

Нина Йорданова

2018 г.