Коледата на Бони

Навън валеше пухкав бял сняг. Снежинките падаха бавно и красиво върху палмата около къщата на жирафчето Бони. А вътре Бони подреждаше коледни играчки и се опитваше да направи истинска елха от тях. Поставяше ги една върху друга много внимателно и се надяваше някога те да застанат както трябва. Малките от долу, по-големите по нагоре,  още по-нагоре и  още нагоре и така докато паднат като огромен водопад върху спящия Бони.

Бони се събуди, разтърка очи, огледа се – наоколо нямаше и следа от сняг. А колко му се искаше. Погледна календара върху стената над масата. До Коледа оставаха само десет дни. Навън безмилостно печеше слънце. На небето нямаше дори едно облаче за разнообразие.

Бони се натъжи. Много му се искаше да покаже на приятелите си една красива коледна изненада, но в този пек нищо не му идваше наум. Затова реши да се разходи. Взе си сламената шапка и закрачи бавно към къщата на крокодила. Крокодилът естествено киснеше във водата и нямаше никакво намерение да излиза от там. Бони седна на брега и зачака. Чака толкова дълго, че накрая заспа. Наведе главата си надолу и заспа. Когато се събуди усети, че нещо му държи шапката, но не само шапката, но и главата.

• Ммммннмм – каза Бони, защото не можеше дори да си отвори устата.
• НННннммн  каза крокодилът, защото неговата уста беше пълна с нещо като смесица от сламена шапка, жирафска козина и речни водорасли.
• Ммммнмм – повтори повисоко Бони.

Крокодилът бавно се дръпна назад и освободи главата на Бони.

• Нали ти казах никога да не заспиваш около реката, Бони. Освен това никак не ти е вкусна шапката. Може да ми повреди зъбите.
• Кой ти е казал да ми ядеш шапката! – разсърди се Бони  И кой ти е казал да ядеш мен. Приятелите не се изяждат. Те си помагат. И не си правят дупки по шапките, които да….. които да…..

Бони се загледа внимателно в шапката си. Нещо странно се движеше там. Няколко светулки се опитваха да излязат от дупките. Бони захлупи бързо шапката към замята. Пъхна под нея едно листо и я повдигана.

• Благодаря, Крокодиле. Ти си гении, само че повече не се опивай да си напълниш корема с мен!

Бони изчезна забързан към къщи. Остави шапката и листото на масата и зачака следващия ден, когато отиде да посети маймуните.

Маймуните както обикновено седяха под една кокосова палма и ядяха орехи. И като на всяко маймунско място по замята се търкаляха празни черупки. Много празни черупки.  Бони издърпа едно голямо паднало палмово листо, напълни го с черупки и като внимаваше къде стъпва, го задърпа към къщи. Беше толкова щастлив, че чак запя:

Зън,  Зън, Зън,

Зън, Зън, Зън,

Топло е на вън!

На шега, хей така

Правя аз елха!

Оставаше да измисли как да продупчи орехите. Дупки, трябваха му дупки. Тази дума му звучеше познато. В този момент Бони се сети за шапката си и вместо към къщи се запъти към реката да търси крокодила. Навън естествено отново печеше слънцето, а крокодилът нямаше ни най-малко желание да излезе от водата. Бони застана на брега на реката, построи цяла стена от кокосови орехи и легна да спи на сянка зад нея. Събуди се от страшен шум. Крокодилът ожесточено се бореше с орехите. Бони почака достатъчно, докато и последният орех падна надупчен в битката, тържествено разрови купчината и помогна на крокодилът да се измъкне от там.

• Кой е този невъзпитам маймун, който остави всичките си черупки тук? – ядосваше се крокодилът
• Не беше маймун, аз бях – отговори Бони.
• И за какво ти е на теб да разхвърляш черупки от орехи по брега на реката?
• Първо не ги разхвърлям. Второ исках да ги продупчиш, но ти беше във водата както винаги. И трето не знаеш колко много ми помогна.
• За какво съм ти помогнал? Да отида по скоро на зъболекар ли с тези надупчени черупки? Кой ще ми почисти сега зъбите?
• Ами, като се замисля – започна да се оправдава Бони – като се замисля още посериозно и  като помисля още по дълго и като си разровя мислите в главата и като се напрегна….
• Ти ще ми почистиш утре зъбите, преди да ме е заболяла главата от твоето мислене. Защото следващият път не се знае дали няма да продупча и малко от ушите ти докато дремеш наоколо.

Крокодилът наистина беше сърдит и Бони побърза да си тръгне. Все пак трябваше да измисли как да му почисти зъбите.

Оставаха осем дни до Коледа. Бони продължаваше да гледа замислен календара. В този пек, една коледна изненада би зарадвала дори сърдития крокодил. Бони излезе и бавно се запъти към средата на поляната. И той не знаеше защо. Ходеше и просто ходеше. Дори не гледаше къде стъпва. И точно тогава се спъна. Как само се спъна в еднa лианa. Полетя към поляната като истинско подплашено пиле. „Лиани. Глупави Лиани” – мислеше си Бони, докато падаше. Падна! Докато се съвземаше взе да си повтаря „Лиани, не са глупави лиани. Полезни лиани са, много са полезни само, ако не се заплиташ в тях… Лиани, трябват ми лиани!” – развика се накрая Бони и хукна обратно към маймуните.

А маймуните както знаем се люлеят на лианите. Лианите пък се увиват около дърветата. Бони седеше, гледаше и се опитваше да измисли как да занесе лиани в къщи. Хвана една лиана и я задърпа. Дърпа, дърпа, дърпа, естествено падна, краят на лиана се омота около един камък и се търколи надолу по реката. Като топка, голяма тревна топка. На Бони му беше все едно. Представи си, че това е голяма снежна топка и хукна да я гони преди да е паднала в реката.

Успя да я хване малко преди крокодилът да е надупчил и нея.

• Здравей! – каза Бони – не я яж, моля те!
• За какво тогава си я донесъл? – попита крокодилът
• За да… ами аз всъщност, ами за да ти изчистя зъбите след вчерашните орехи – измисли го найнакрая Бони.  – Отвори си сега устата. Аз ще сложа края на топката между зъбите ти ще започна да дърпам. Няма да си затваряш устата докато не кажа. Разбра ли?
• Разбрах – отговори крокодилът и отвори уста.

Бони започна да дърпа лианите към къщи. Три дни Бони дърпа лианите, докато купчината пред неговата къща стана висока колкото сами него. Жирафчето отиде при реката и каза на крокодила:

• Затвори си устата вече!
• Защо? – попита крокодила – знаеш ли колко ми беше удобно. Храната сама влизаше в устата ми и аз само гълтах. Глътнах един слон и една костенурка, няколко маймуни и малко светулки.
• Веднага ги изплюй, лош крокодил такъв. Колко пъти да ти казвам, че не може да ми ядеш приятелите!
• Добре, де – отговори крокодила, изплю всички животни и се гмурна във водата да търси какво да си хапне. Нещо „бонинеприятелско”.

В следващите дни Бони се заключи в къщи започна да нанизва празните черупки от кокосови орехи на лианите. Свърши всичко в деня преди Коледа. „Сега е моментът” каза си Бони. С много труд извади нанизаните лиани на поляната под палмата, занесе и шапката с листото и светулките и един надпис, на който пишеше „Тук съм”. Оставаше само да закачи всичко на голямата палма пред къщата.

Като се вземе предвид, че палмата беше три пъти по-голяма от Бони, това не беше лесна задача. Нито за него, нито за палмата. Бони хвана в уста края на лианите и шапката и започна да се катери към върха. Някак си успя да стигне, сега оставаше закачането.

Започна да увива лианите от горе надолу. Толкова се залиса в увиване, че дори не чуваше смеха на маймуните, които се бяха събрали около палмата.

• Жираф се  люлее на лиани, Жираф се оплита в лиани – не спираха да се смеят маймуните.
• Какво се смеете – провикна се крокодилът, събуден както винаги по никое време – Докато аз ви ядох, не ви беше смешно! И докато Бони ви спасяваше, пак не ви беше смешно! Я сега да ви видя със смееща стъпка всички на дървото и да помогнете на Бони.

И маймуните, изплашени от крокодила, се покатериха на палмата и закрепиха всички лиани, с нанизани кокосови черупки. Беше се стъмнило, когато всичко беше готово.

•  Или може би не съвсем – каза една светулка и застана между листата на палмата.
• Колко си красива – каза още една светулка и застана до нея.

Една по една светулките заблещукаха в мрака, като малки лампички. И точно тогава, да тогава Бони чу звън. И странно, защото го чу от небето…

Една шейна с шест елена се спусна към украсената палма и от нея се изсипаха подаръци, много подаръци идна специална бележка на която пишеше:

   „Весела Коледа, Бони! Благодаря за елхата. С обич: Дядо Коледа!”

Нина Йорданова