Мисис Аутфайър

Къде да оставя детето, или как да го оставя? Налага се да се върна на работа! Или ми писна да стоя в къщи? Или просто искам някой да ме замести, да свърши моята работа! Или пък не ?

За бедата:

В кабинета ми влезна млада дама, дете на видима възраст 4 години и вероятната баба. Последва диалог:

• Хайде, мамо, дай да те съблека. Не, не сядай на стола, ще паднеш. Чакай аз ще ти махна шапката Не пипай, това е мръсно. Стой мирно на стола, лелята сега ще ти се скара. Хайде кажи как се казваш, ама хубаво не така, виж сега аз ще го кажа вместо теб….

Старата жена не спираше да говори, а младата стоеше смирено на стола и гледаше през прозореца. Детето не знаеше нито на къде да гледа, нито разбираше защо са го довели.

• Виж колко много играчки има, ама само не ги папай. Те не са наши и са мръсни и не, не ставай стола. Видя ли сега как падна. Чакай мама да го вдигне. Няма нищо, няма нищо. Виж сега, ще ти дам бонбон, ама няма да го ядеш сега, защото са ти мръсни ръцете. Не, не го лапай. Чакай аз ще го прибера и мама после ще ти го даде, когато изпратим мама на работа.

Детето стана от стола, огледа се, видя един продуктов каталог, взе го, седна на пода и започна да го разлиства, гледайки в тавана и клатейки се напред назад…..

За ползата:

Всяка седмица ми звънят млади родители, които искат да им препоръчам бавачка/ гувернантка / детегледачка. Пренасочвам ги към агенции, които се занимават с тази дейност. Казвам всеки път едно и също – внимателно подбирайте човека, който ще ви помага да отглеждате и възпитавате детето си, проучвайте го, представете си го до детето си, утвърдете правила и изисквания. Времето, което родителите отделят за този подбор, не е за подценяване – все пак детето ни ще остава само с тази жена часове наред. Затова има семейства, които са сполучили на детегледачка и за нищо на света не желаят да се откажат от нея, дори когато мъничето тръгне в първи клас. И други – които преживяват низ от разочарования  и накрая почти се отказват и някой от двамата родители просто спира да работи.

Ползата от добрата бавачка е голяма – тя умее да се грижи за детето, да задоволява нуждата от храна и сън, да разказва приказки, да играе с различни играчки, знае стари и нови игри, способна е да подбира правилните дрешки на малките дами и господа, открива приятни места навън за разходки и веселие, а в училищната възраст – дори “удря едно рамо за уроците”.

Важно е да знаем, че жената, която наемаме да се грижи за детето ни, има за основна цел подпомагането на родителите в отглеждането, безопасността и възпитанието на детето. Препоръчително е да не я ангажираме с домакински задължения, извън необходимото по едно или две деца. Добрата бавачка знае, че тя е тук,  в дома ни, за да “бави” /тази забравена стара българска дума/ малчугана, докато мама и тати се приберат. Тя не е тук, за да променя правилата и да създава свои, защото това не е нейния дом и семейство. Тази много тънка разделителна линия е важна – правилата и режимът се определят от родителите и се изясняват на бавачката. Всяка промяна се обсъжда с родителите и тогава се въвежда. Добрата детегледачка пази авторитета на родителите, не коментира пред детето или семейните гости стила на родителстване, не прекарва времето си пред телевизора, докато детето само в детската стая прави нещо. Тя не порицава майката за това, че работи, а я подкрепя в съчетване на професия и майчинство.

Случва ми се да виждам детегледачки, които идват заедно с родителите на консултации при възникнали детски кризи, за да могат заедно да въведат програма за корекции. Срещам и други, които, отново заедно, избират играчки за детето – обикновено те търсят типа играчки, които са кооперативни, развиващи, с театрално – приказна насоченост. Тези дами предизвикват възхитата и уважението ми всеки път – желанието им за съвместност с детето е видимо, играта е на почит в мислите им и те са сериозно ориентирани към пълноценното детско развитие и емоционалния детски комфорт.

Срещам и други бавачки – такива, които критикуват явно родителите. Те се свиват уплашени като наказани деца и се оставят във власта на “опитната” жена. Тя “поема нещата в свои ръце”, прекроява правилата, изисква, кара се на майките, наблюдава гневно бащите и често хока децата. Изобщо – всички в строй! При корекционна психологическа работа се намесват авторитетно, но често нищо не предприемат или съвсем прекрояват препоръчаното.

Други пък прекарват голяма част от времето пред малкия екран, увлечени в поредния сериал, детето стриктно пази тишина по това време или унесено гледа 1035 епизод на “Дъзрост красота”. Да, нахранено е, преоблечено е, сложено е да спи и… е нагледано на филми. Или, както сподели една майка – “наговорено по телефона” – бавачката обичала да си говори по телефона с приятелки и роднини, а детето слушало, слушало и усвоило чуден диалект! След време децата, попаднали на такива дами, стават затворени или невротични, опитват се да подават сигнали на родителите си, но чести не им вярват или бавачката бързо намира добро обяснение и постепенно детето се отказва, затваря се в себе си или произвежда купина разнородни емоции, късащи нервите на преуморените родители. Този тип дами възприемат своята работа просто като работа – в нея не влиза игра, играчки, веселие, развиващи упражнения и емоционален комфорт на децата. Те просто ги пазят и физиологично обезпечават, докато се върнат родителите.

Бавачките са прекрасно нещо, особено по – възрастните енергични дами, които са носители на мъдростта. Агресивната им намеса в семейния свят е недопустима за повечето от тях. Усещането им, че правят добро за едно семейство, е правилно, когато е координирано с потребностите на децатат и изяснените очаквания на родителите. Детето не бива да се поставя в ситуации, които го объркват и раздвояват между бавачката и родителите.

За това е добре да знаем какво искаме за своите деца, за да намерим Мери Попинз, която търсим. Хей, мами и тати, я вземете препрочетете този мъдър детско-възрастен роман и вярвам, че усетът ви за вашата мисис Аутфайър ще се развие до съвършенство! Желаем ви успех!

Хенриета Илиева – психолог

Нина Йорданова – логопед

Списание „Кенгуру” 2009 г.