Внимание, родители – заекване!

Говоренето е основно средство за общуване, чрез което децата изразяват своите желания, чувства и преживявания. Какво става, когато този процес бъде затруднен от едно нарушение, наречено заекване и как това се отразява на детето? Какво да правят родителите?

Проблем ли е заекването? Да, заекването е проблем, който се появява обикновено в ранна възраст в следствие на комплекс от фактори. Това е нарушение в темпоритмичната организация на речта. То засяга не само говора, но и емоциите на детето, което намира отражение и в неговото поведение. Ако забележите симптоми на заекване, задължително не трябва да ги пренебрегвате. Необходимо е бързо да се потърси специализирана помощ, защото колкото повече се задълбочава проблема, толкова по-трудно ще бъде решаването му.

По-често засяганият пол са момчетата. Причините за появата на заекване могат да бъдат различни. Точно затова е важно те да бъдат определени от специалист. От изясняването на причините зависи цялостната стратегия на бъдещата терапия на заекването, както и стратегията за поведение на родителите.

Заекването може да се дължи на:

· Неврологични проблеми

· Разминаване и дискоординация в сферите на развитие

· Дезорганизация в процесите на дишане, говорене и фонация

· Лоши речеви навици и неблагоприятни модели на подражание

· Психо-емоционални проблеми

При децата със заекване се наблюдават някои емоционално-поведенчески особености. Заекването придружава детето в ежедневието му и му пречи да общува с останалите, пречи му да изкаже свободно своите желания, мисли, чувства. Това предизвиква у заекващото дете чувство за непълноценност, постоянно напрежение, усещане за безпомощност, подтиснатост и ниска самооценка. Затова тези деца стават много чувствителни към критика, имат високи изисквания към себе си и невротичен страх от подигравки. Често те се затварят в себе си и не желаят да общуват с другите. Тези деца се нуждаят от постоянна подкрепа и поощрения в комуникацията.

При деца със заекване е характерна дискоординация между процесите на дишане и говорене. Затова при тях, освен че се налага провеждането на логопедична терапия, е полезно практикуването на спортове, които са свързани със засилен контрол на дишането – плуване, бягане. Разходките в планината и на места с чист въздух също влияят добре на дихателната мускулатура. Много полезно за децата със заекване е практикуването на всички упражнения, свързани с говорна ритмика – стихотворения, песни, двигателни игри, съчетани със стихотворни форми, игри с говорене и пеене в ритъм. Възприемането на езика като ценност, възпитаването на добра езикова култура у децата, са предпоставки за формирането на положително отношение към актовете на общуване.

Митове за заекването:

1. Заекването е наследствено. Възможно е в някои случаи да има наследствена предразположеност, но проблемът винаги се отключва и развива под влиянието на комплекс от външни и вътрешни фактори. Наследствеността може да бъде само един от тези фактори, и то не винаги присъстващ.

2. Заекването е проблем в говора. Не само! Това е комплексно нарушение, което обхваща цялостното развитие на детето – двигателно, речево, психо-емоционално и социално.

3. Малките деца не развиват психо-емоционална симптоматика. Категорично отричам този мит. Колкото и малко да е детето, то усеща – усеща различията между себе си и другите, усеща промените в отношението на околните. Когато то не може да разбере и да си изясни своите чувства, това създава напрежение у детето, което се отразява на психо-емоционалното му развитие.

4. Да се правим, че не виждаме. Това е доста разпространено мнение и съвет, който можем да получим често. Когато заекването се появи при малкото дете, то не може да си обясни какво се случва с него и да разбере защо става това. Чувството на неизвестност е плашещо за детето. А когато околните се правят, че не забелязват това чувство на неизвестност се засилва. Засилва се и психичното напрежение, което може да доведе до задълбочаване на проблема.

5. Заекването винаги е еднакво и терапията, която се прилага е универсална. Не. Симптоматикатиката при всеки отделен случай е строго диференцирана. Точно проявите на симптомите определят терапевтичните техники, които ще се използват във всеки отделен случай. Затова е много важна намесата на специалист.

Как да помогнем на детето със заекване? – 10 съвета за родители и близки

1. Проявете разбиране и съчувствие.

2. Изслушвайте детето, не го прекъсвайте.

3. Комуникирайте свободно с детето, позволете му да придобие умения в общуването.

4. Приемете детето като равностоен и пълноценен член на комуникативния акт.

5. Стимулирайте детето да общува.

6. Не приемайте заместваща функция в комуникацията, не говорете вместо детето, позволете му то да се справи с проблема си.

7. Дайте достатъчно време на детето да говори, не го притискайте, не бързайте.

8. Помогнете на детето да придобие умения за общуване в точно определени социални ситуации от ежедневието, например какво казваме, когато си купуваме нещо, когато се запознаваме с някой, когато се извиняваме и т.н.

9. Не приемайте неуспехите в общуването като трагедия. Това чувство ще се прехвърли и на детето, а най-малко от него се нуждае то. Помогнете му да ги преодолее по-лесно, без да се фиксира върху тях.

10. И най-важно – никога не се подигравайте на детето и не го имитирайте!

Автор: Анелия Балтакова. логопед